Нашите Кумове :)

Нашите кумове –  (не)кратък разказ през погледa на Жени и Явор!

По традиция кумовете са най-важните хора на една сватба след нас младоженците 🙂 По принцип не е прието, пишейки статия да изложиш заключението в увода, но ние ще си позволим да направим именно това и ще обобщим само с една дума, че нашите кумове са СТРАХОТНИ – това е! 🙂

Животът е странно нещо! За съжаление съдбата трябваше да отнеме от мен страхотен приятел, съмишленик и сродна душа – Юли – и на по-късен етап да ме срещне с необикновеното семейство, в което той беше отрасъл такъв – семейство Манзарови – леля Силвия, чичо Гошо и Креми.

Това се случи през далечната 2004 година, когато аз все още бях ученик и мечтаех един ден да покорявам световните футболни терени. Никога не съм си и помислял, че това семейство от Свищов ще се превърне в толкова важна част от нашия живот, и че именно Креми, вече гордо зовяща се Бошнакова, и нейният съпруг Пешко ще се съгласят да бъдат най-близките до нас хора, в този толкова важен момент.

Човек винаги трябва да помни миналото, но трябва да живее в настоящето и да мисли за бъдещето. Щастливи сме, че семейство Бошнакови са част от нашето настояще и ще продължават да бъдат важна част от нашето бъдеще!

След като Жени, каза заветното “Да” на 17ти Септември 2016, съвсем естествено много скоро върху нас се стовариха хиляди въпросителни, от които се открояваше съдбовния въпрос: “Добре сватба, ами кумове?” :)В този момент емоцията беше изключително висока, всеки един от нас постоянно споделяше мечтите и визията си за сватбения ден и няма да крием, че по повечето от въпросите ние трудно стигахме до съгласие. Сякаш обаче, като знак от Бога, ние изключително лесно се обединихме около идеята, че за нас кумовете са си направо “институция”. И двамата много държим на това кумовете да бъдат улегнала семейна двойка (със солиден съпружески стаж! :)) с изградена ценностна система отговаряща на нашите разбирания и посока за живота. Задавайки си въпроса: Кои са тези хора в нашия живот, като че ли от само себе си отговорът изплува мигновено! “Ами разбира се!”, казахме си ние – та това са Креми и Пешко. Това са хората, които винаги са предизвиквали възхищение у нас с интересната си и може би нестандартната за днешните млади хора визия за живота и любовта, както и с невероятно сплотеното си семейство, което към днешна дата наброява 5 пълноправни  члена и едно морско свинче – за по натам животът ще покаже! 🙂 За да повидгнем вече завесата около тези страхотни хора един ред по-надолу може да им се насладите визуално в пълния им блясък:

kremi_peshko

Освен с невероятното си усещане за семейна идилия, всеки един от тях блести и с ярка индивидуалност и редица таланти , които са основни съставки на хомогенната сплав, изграждаща семейство Бошнакови!

  • Пешко:

С професорско потекло, Петър Бошнаков с боен псевдоним “Пешко” е човек с невероятна смесица от артистични (и по-малко академични) таланти: музикант, проектант, мениджър, дизайнер, а и напоследък певец (лично съм го виждал как изнася тежестта от две коледни партита на собствения си гръб!) 🙂

Пешко е невероятно спокоен човек с изключително голямо сърце. За него децата са приятели и в не редки случаи можеш да го завариш да “цъка” World of tanks с момчета или пък да дрънка на китара с Кева (ще стане дума и за децата малко по-късно!). Носещ в себе си душата на “къмпингар” той е волна птица и мечтател, понякога дори и критик на установените порядки! Пешко буди в нас страхотно възхищение от зрелостта (абе направо смелостта), която показа преди няколко години – като “кореняк” софиянец той взе трудното решение да зареже столицата, където бе прекарал целия си живот, за да се премести в малкия провинциален град Свищов в името на каузата “семейство”. Той осъзна, че за двете му по това време деца е по-добре да израстнат в по чиста и спокойна среда и пожертва собствения си комфорт и начин на живот в името на децата. Стъпка, която до ден днешен се питам дали бих имал смелостта да предприема аз самия, ако се намирам в подобна ситуация. Каквото и да кажем още ще бъде малко, дори цяла книга няма да  стигне да опишем този ярък образ, с които сме изключително щастливи, че съдбата ни срещна.

  • Креми

Сигурни сме, че Кремена Манзарова-Бошнакова или добре познатата ни “Креми” има потекло на Майка Тереза. Абсолютно сме сигурни, че в даден момент от живота си, някой от нейните баби или дядовци се е подвизавал в Скопската област, от където произхожда оригиналът (М. Тереза). Едва ли има човек, които е готов да помага на нуждаещите се повече от Креми. Историята познава случаи на приют и подкрепа на може би половината животински и биологичен вид на територията на р. Българиа – кучета, котки, птици, приятели, неприятели, роднини, познати, аз самият в това число – вероятно списъкът с биологични единици получили помощ от Креми е по-дълъг от слабата ми памет).

Убедени съм се, че добър не се става – добър се раждаш! Почти завършила (както тя твърди – скоро ще се дипломира) Международни отношения, Креми е невероятно умен и топъл човек, който сякаш винаги успява да вникне в душата ти и да напипа с до милиметри точност твоето болно място. Страшно ни напомня за нея онази реклама по телевизията за обезболяващи лекарства, в която се показваше как лекарството напипва и успокоява точно точката, която те боли. Е, Креми е така, но в духовен аспект!

Някак си дори не знам как да опиша чувството, което аз и Жени изпитваме, когато сме в контакт с Креми. Може би най-точно би било да кажа, духовно успокоение. За нас тя е изключително важен човек явяващ се барометър за ценностната ни система. Щастливи сме, че тя ще бъде в още по тясна връзка с нас и за в бъдеще.

Както  споменахме по-горе и за Пешко, изключително трудно е да опишеш Креми в няколко изречения, защото тя има толкова много добродетели събрани в себе си! Тя е страхотен пример както за нас, така и за децата.

 

  • Малките “Кумчета”

kumcheta

За къде сме без малките “Кумчета”:) Страхотни деца, които носят в себе си изключителна добродетел и интелект за крехката възраст, в която се намират. Смятам, че няма как да е друго яче след като във вените им тече ДНК-то на такива родители!

Бобо, Павчо и Кева (по ред на стажа, който са натрупали на тази планета) са деца закърмени с усещането за семейна принадлежност. Деца осъзнаващи в пълния смисъл думата “семейство” и разбиращи, че “ние” е повече от “аз”.

Сами по себе си те притежават страхотна съвкупност от таланти: футболисти, пианисти, джудисти, добри ученици а за Кева специално ще кажем модна икона. Интересът и към “мадамските” атрибути като, червило, обеци, грим и всякакви женски накити определено е правопропорционален на желанието на майка и да и внуши обратното! Както дядо и Георги казва на моменти “малката ще им разкаже играта” :)))

Много накратко, това са те – нашите кумове!

 

А сега малко повече за нашето преживяване!

Не винаги нещата бяха ясни. Ние бяхме убедени в избора си от самото начало, но оставаше да разберем дали нашите “проекто кумове” по това време още щяха да откликнат на поканата. Като хора родолюбци ние искахме нещата да се случат спазвайки стриктно българските традиции и обичаи. Освен традиционно българска искахме нашата покана да носи в себе си и елемнта на изненада. Както се казваше известения филм “Кръстникът” – искахме да направим предложение, на което не може да се откаже!

В деня преди заминаването ни за Свищов успях да “спазаря изгодно” керамична бъклица за червено вино. Умишлено  подчертавам думата спазаря, защото считам, че е в кръвта на българина да се пазари пък ако ще то и 2 стотинки да има “келепир” 🙂 Бях уверен от продавачката, че това е страхотен артикул и леко хлабавата му дървена запушалка е умишлено хлабава, защото когато се намокри с течност, тя се издува и си влиза “точно на мястото”! Е да ама не, аз излъгах нея с “два лева”, тя излъга мен с една капачка а “точно на мястото” влязоха единствено “късите” пари от мен в нейното джобче! Търговията си е търговия и пазарлъка е част от играта, “прекарването” също. Точно в духа на традицията всеки излъга другия и май всички бяхме доволни в крайна сметка! 🙂

Проблем номер две: традицията повелява бъклицата да е окачена със здравец! Съответно Жени заръча на бъдещия си съпруг да не се прибира удома без здравец. Е хубаво, ще си кажете – толкова пък ли е трудно да намериш здравец? В малкия град може би не, но ако някога ви се наложи да се разтърсите в София, ще разберете какво имам предвид. Обикаляйки десетки магазини за цветя в крайна сметка стигнах до болезнения извод, че здравец не се купува – здравец се краде! И както бях посъветван от една баба цветарка, здравец имало в изобилие на улица “Иван Асен II”. “Да бе да” казах си аз – ей сега пък как не съм тръгнал. Да, но времето минаваше и аз май сериозно щях да се запътя към “Иван Асен”. Докато нещеш ли, минавайки случайно пред емлематичния хотел “Шератон” в центъра на София, не забелязах така напъпилите саксии здравец! По натам разказът мълчи! Едно е важно да се знае обаче, бъклицата ни беше окачена със здравец! 🙂

Почти всичко беше на лице, освен традиционната българска пита!Разбира се тук на ход идва Жени и като добра домакиня, стана рано даже по тъмно около 5 часа сутринта за да умеси и изпече една от най-вкусните пити, които някога съм ял. Същата констатация направиха впоследствие и кумовете. Браво Жени! 🙂

Всичко беше вече готово освен един малък детайл – без цветя на гости не се ходи. И независимо от всичките ми опити да окажа влияние върху Жени, да пропуснем този момент – тя беше непреклонна – без цветя не тръгвала. Изглежда вече е научила всичките ми номера и влиянието ми  изцяло се е “разсъхнало”. Когато хората казват, че мъжът трябва да слуша жена си, навярно за прави (за някои ситуации поне 🙂 ), защото успяхме да се сдобием с едни от най-хубавите букети, които някога сме виждали. Абе направо, впечтляващи – като от филмите! Огромен букет (ама наистина оргомен) за Креми, голям букет за леля Силвия и мини букетче за малката кума Кева. Все пак любимите ни жени, трябваше да разберат, колко специално място имат в нашите сърца.

И така ние се запътихме към Свищов. Емоционално заредени сякаш всичко беше с нас дори и времето. Успяхме да случим на най-слънчевия ден през месец Ноември! След кратък престой в дома на сем. Манзарови се запътихме директно към бъдещите кумове. Натоварихме се всички в нашият автомобил и право към кумовете! Изненадата трябваше да бъде пълна и за всички. Издаваше ни “само” аромата на прясно изпечена питка и търкалящата се бъклица с вино на задната седалка! Дори и да предполагаха за какво сме дошли, сем. Манзарови не изказа дори и дума по целия маршрут. Очевидно “надушваха” за какво става дума! И ето, че пристигнахме! Още на портата заварихме нищо неподозиращата Креми, която тъкмо се бе запътила с количката навън за кратка за разходка за да приспи Кева. Но, какво ти спане, братче! Извадихме впечтляващо големия букет от багажника и настана трескава суматоха от емоции:) Кеви мигновено забрави, че и се спи, Креми забрави на къде беше тръгнала а из къщата се чу ,очевидно провокирано от впечатление провикване “ехеееее” 🙂 . Точно така, Пешко беше ококорил огромни очи на изненада.

Наредихме се ние всички  каменното дворче и аз с бъклица в ръка започнах с емоционален глас хриптящ от притиснение: “Скъпи Креми и Пешко, искаме официално да ви поканим на нашата сватба като едни от най-важните за нас хора…” и блокаж! Във вече солидния си житейски опит бях водил солиден брой презентации пред голяма аудитория, без никакви проблеми, но когато дойде най-важният момент разбира се  си “глътнах граматиката” 🙂 Мълчание.. Но, разбира се, нали сме екип – Жени трескаво взе думата и продължи по-същество започнатото: “Скъпи Креми и Пешко, вие не сте от най-важните ни гости а сте най-важните за нас гости! Бихме искали да ви поканим на нашата сватба в ролята на наши кумове!”. Думите вече бяха излишни, защото на секундата разбрахме, че без никакво колебание те щяха да приемат поканата. Емоцията беше невероятна – прокрадваха се сълзи на щастие, стотици избълвани думи някои навярно без особен смисъл.. просто ей така! Това беше велик момент! Няколко минутки по-късно след като емоцията се поуталожи,  всички заедно се обединихме около идеята, че именно за тези мигове си струва човек да живее! И като, че ли наистина именно тази емоция ще продължава да топли поне четири сърца месеци а надяваме се и години напред – нашите и тези нашите чудесни кумове!

 

Благодарим ви за вниманието и търпението да прочетете нашия никак не кратък разказ! 🙂

 

От: Жени и Явор