Нашата история

Yavor_Zhenny

Всичко между нас с Жени започна преди около 7 години, когато все още бяхме безбожно млади и зелени:) Неориентирани в живота, тъкмо започнали първата си работа, животът беше хубав, а бъдещето бе пред нас. Всеки от нас имаше своята история – тя макар и млада вече с две студентски бригади в Съединените Американски Щати, а аз не толкова опитен в пътуванията през граница, но за сметка на това обиколил и живял в цяла България около футболната си кариера.

Нещата се получиха като на шега,но пътят нe бе лесен. Тя беше взискателна и грациозна всяваща респект във всички колеги, а аз “дечко” тепърва осъзнаващ себе си готов да се доказва пред света на всяка цена. Дните минаваха един след друг, но следа от моето наперено самочувствие нямаше. Сякаш нищо на света не можеше да ме накара да се изправя пред нея и призная чувствата си. Жени беше “непревземаема” за мен крепост. Един ден се случи най-хубавото – фирмата, в която и двамата работехме обяви “Тийм билдинг” събитие свързано със спорт и футболни мачове. Това и чаках! “Сега ще я впечатля с това, което мога най-добре” – казах си аз, “Да играя футбол” , тайничко надявайки се тя да бъде там сред тълпата от зрители.

Ето, че мачовете започнаха. Тя за мой късмет беше там на трибуните и гледаше! Какво повече можех да искам от съдбата? Но за беда нещата не вървяха на добре за моят отбор. Играчите бяха посредствени, а аз така и не успявах да измисля начин, по който да блесна и  да я впечатля. Сякаш това щеше да бъде поредният провален ден за мен. Но, разбира се съдбата си знае работата! В най-напечения мач, в последната секунда успях да отбележа най-красивият гол на турнира, който донесе и победата за нашия отбор. Емоцията беше висока, не само на терена, но и извън него по трибуните. Сякаш забравил притеснението аз с всичка сила се затичках към нея за да и посветя този “гол шедьовър”. Когато видях, че тя също протегна малките си пръстчета през оградата на игрището, очаквайки допира с моята ръка, вече знаех! – И тя ме харесва :)!

Последваха редица други събития в колегията – нощни излизания, караоке песни, купони в домашна атмосфера. За всички беше вече ясно – ние бяхме двойка!:) И така, вече седем хубави години!

Годините минаха като на един дъх, а ние приживяхме, какво ли не.Раздели, събирания, служебни перипетии, дори и раздяла с месеци заради служебни ангажименти в Англия. Хората около нас се събираха и разделяха, но ние бяхме винаги все така заедно. Сякаш всички тези трудности, които животът ни предостави ни направиха по-силни и по-сплотени. Тази любов доказала се във времето е жива и до ден днешен, сякаш на пук на всички проблеми.  За мое съжаление “Дядо Господ” е направил жената така, че тя да съзрява по-бързо от мъжа, а добавяйки и нашата възрастова разлика от 2 години нещата стават очевидни. В любовта тя винаги е била крачка пред мен, но винаги търпеливо е изчаквала аз да съзрея и осъзная кое е правилното. Благодарен съм за това, че тя прояви толкова търпение към мен през всичките тези години. За всичките неща, които трябваше да изтърпи. За мен обаче, това значи само едно – тя ме обича! Обича ме така, както аз обичам нея!

Надявам се тази приказка да продължи много дълго време и ние да продължим да пишем своята история. Заедно стиснати в юмрук! Заедно в свещен съюз!

 

 

Явор Мраморенски